За книгата: година / Сърцето ми спря. Той беше огромен. Висок, широкоплещест, но не плътен. Почти черната му коса, която се къдреше над ушите му, имаше нужда от подстригване. Тъмни вежди, тъмни косъмчета, тъмни мигли и очи. И той беше красив. Красотата, която може да разбие сърца. Тестето карти беше разделено в ръцете му, замръзнало в разбъркването. Някои от мъжете бяха в тъмносини униформи, други с тъмносини тениски, други с бели тениски. Този човек носеше тениска с надпис „БРАТОВЧЕДИ“ и номер 802267 над нея. Тези числа се запечатаха в паметта ми за дълго време. Гледаше ме. Но не като всички останали. Ако се опитваше да си ме представи гола, беше трудно да се прочете по лицето му, въпреки че вниманието му не се изплъзваше. Главата му се обърна, когато го подминах, но в очите му имаше безразличие. Бяха полузатворени, но все още напрегнати. Сто погледа в един. И не ми хареса. Не можах да го разбера. Поне когато видях сексуално тревожния поглед, разбрах с какво си имам работа. Чудех се кое е най-лошото нещо, което можеш да направиш, ако попаднеш в затвор с максимална сигурност. Надявах се никога да не науча отговора на този въпрос. И се молих на небето затворник 802267 да не се запише за някаква ежедневна програма.